Pages Menu
Categories Menu

Животът ни преминава в ритъма на Слънцето

Според Константин Циолковски „волята на Космоса“, тоест психическата енергия на „висшите разумни сили“, се предава на човечеството и определя много страни от неговата дейност


Смята се, че масовите процеси на Земята са свързани с 11-годишния слънчев цикъл. От позиция на астрологията цикълът на Слънцето оказва влияние не само на мащабните исторически събития, но и на живота на всекиго от нас. Разполагайки с тази информация, можем съзнателно да творим собствената си съдба, използвайки максимално потенциала на съответната възраст.

11-22 ГОДИНИ

Мост на Слънцето

Това е най-важният етап от изграждането на личността, развитието на интелектуалните и творческите способности У човека се появяват осъзнати мечти, той гради планове, избира какъв да стане, какво семейство да създаде, решава кое за него е най-важно – да бъде герой, стопанин (богат) или пътник (свободен). На младини ние сякаш изпробване върху себе си бъдещия си живот, отелвайки се да открием най-подходящия вариант. В този период
се появяват истинските приятели, които често оставате нас завинаги. Това е периодът на Осъзнаването на собственото Аз.

22 – 33 ГОДИНИ

Нарастване на възбуди мостта на Слънцето

Замислите, които се зараждат на тази възраст, обикновено се реализират в следващия период (33 – 44 години), при условие че са жизнеспособни. На младини преживяваме множество разочарования, пилеем сили, макар че всичко това се компенсира от ентусиазъм, самоувереност, пламенност, жертвено служене на идеала. Човек се утвърждава в професията, изгражда лични взаимоотношения. Това е периодът на Обучението.

33 – 44 ГОДИНИ

Максимална възбудимост на Слънцето Време е окончателно да се простим с детството (в широкия смисъл на думата), а това винаги е трудно. Човек поема отговорност за собствения си живот, разделя се с илюзиите, намира истинския си път. Хора със силно Слънце в тази възраст достигат максимални успехи. Тези, при които Слънцето е слабо, преживяват кризис: неуспехи в кариерата, проблеми е личния живот, сблъсъци със закона. Именно в периодите на максимална възбудимост на Слънцето (33 – 44 и 77 – 88 години) има най-много смърти: човек, който не е способен да приеме енергията на Космоса, става особено уязвим. Като цяло, това е периодът на Реализацията.

44 – 55 ГОДИНИ

Спад във възбудимостта на Слънцето

Трябва да се погрижим за здравето, за да продължим пътя си към целта. В идеалния случай човекът вече притежава всчико необходимо, избавил се е от това, което му е пречело. В този период е важно да се постигне определена свобода, да се справим с ограниченията. На тази възраст се осъществява включване към нови източници на енергия – колективни или енергийни канали на определени егрегори. Това е периодът на Прехода.

55 – 66 ГОДИНИ

Минимална възбудимост на Слънцето

Време е да поспрем и да помислим за душата. Време е да помислим за това, което ще остане след нас, след като вече ни няма. Тази възраст може да стане началото на края. Но ако човекът се е развивал хармонично, за него настъпва времето на Новото начало.

66 – 77 ГОДИНИ

Нарастване на възбудимостта на Слънцето

Трябва да се огледаме назад и да си припомним изминалите години, да осъзнаем връзката между различните периоди в живота си. Ако на предишния етап човекът е разкрил нов смисъл, намерил е духовна подкрепа, тогава на 66 – 77 години той може да разчита на признание за заслугите си. Това е вре-
мето на Предаване на опита.

77 – 88 ГОДИНИ

Максимална възбудимост на Слънцето

Човекът е ограничен в движенията си, в работата и удоволствията. Принуден е да се обърне към духовната сфера. Ако житейската цел не е изпълнена, в този период се проявяват кармичните болести. Потенциалът на Слънцето действа разрушително на физическо ниво, за да ни накара да се замислим за висшия смисъл. Това е възрастта на божествената мъдрост, периодът на Просветлението.

88 – 99 ГОДИНИ

Спадане на възбудимостта на Слънцето

Казват, че старците са като децата. Истинското Аз се освобождава от всякакви окови и се проявява непосредствено. Човекът е наивен като дете, защото всички земни задачи и желания за него вече не са актуални. Той е като дзен-будист, живее единствено с настоящия момент и го изживява докрай – било то радост или печал. Това е периодът на Разтварянето.

Ако във всеки от тези периоди човекът се справя с космическите задачи, ще живее дълго и щастливо. Искрено ви желаем да живеете минимум сто години!

Добавете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.