Pages Menu
Categories Menu

Как да превъзмогнете неприятностите и придобитата безпомощност?

Защо някои постигат успехи въпреки кризите и неприятностите, а други едва свързват двата края дори в благополучни времена?

Защо някои постигат успехи въпреки кризите и неприятностите, а други едва свързват двата края дори в благополучни времена?

Защо някои, осъзнавайки, че отношенията им са в задънена улица, се развеждат и се опитват да създадат ново, щастливо семейство, а други цял живот се измъчват с нелюбим съпруг (съпруга)?

Според специалистите причината за много неприятности е усвоената (или придобитата) безпомощност. При определени обстоятелства човек стига до извода, че вследствие на действията му нищо не се променя. Вместо да се опита да подобри живота си, покорно се примирява с неуспехите. Понякога синдромът на усвоената безпомощност възниква заради сериозна психологическа травма или в резултат на неправилно възпитание. Или пък представлява своеобразно „национално“ заболяване – ако в продължение на години на народа се внушава, че от обикновения човек нищо не зависи. Но често усвоената безпомощност се развива като реакция на поредица от неудачни събития.

За това, че човек може да си изработи навика да търпи неуспехи, за първи път се заговаря през 60-те години на миналия век

През 1964 г. американски изследователи (сред тях е Мартин Селигман – бъдещият основател на позитивната психология) изучават условните и безусловните рефлекси с кучета. Кучетата са поставяни в метални клетки, включва се силен звук, а след това се пуска електрически ток (слаб, но причиняващ неприятни усещания). Когато кучетата усвоят закономерността, опитът се усложнява: след подаването на ток се отваря вратата на клетката. Според хипотезата животните би трябвало да хукнат да бягат. Но те продължават покорно да лежат и да скимтят.

За да бъде потвърдена теорията за усвоената безпомощност, се провеждат експерименти в продължение на 25 години. И не само с животни. Разбира се, с хората се постъпва по-хуманно. В дом за възрастни хора предлагат на някои от пациентите да се грижат за стайно растение, според силите си да почистват стаите си, да избират менюто си и т.н. За останалите всичко това решава медицинският персонал. След три седмици става ясно, че хората, които макар и частично контролират живота си, започват да те чувстват по-щастливи и значително по-малко боледуват.

Добавете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.